Докъде трябва да се простира толерантността?

Несъмнено тя не трябва да е безгранична.защото благодарение на толерантността някои хора решават,че могат да ти се качат на главата и да издевателстват над теб до безкрайност.И ако ти твърдо и непоколебимо не им покажеш кой командва парада,ще те тормозят безкрайно.затова е нужно да не прекаляваш в усилието си да приемаш всичко,да не засегтеш някого неволно на расова или друга основа.В този живот не можеш и не трябва да приемаш всичко.Срещу някои неща трябва да се противодейства.И ти можеш да си толерантен дотолкова,доколкото и другият е толерантен към теб.Не можеш,естествено,с лека ръка да отминеш,когато са застрашени здравето или животът на теб и твоите близки.Пасивността е вредно нещо.

За да успееш в живота

Успелите хора не се страхуват да рискуват,не се отказват лесно и се борят докрай за постигането на мечтите си.това е истината.нужна е смелост,за да изкачваш върхове.Нужно ти е търпение и постоянство,както и да не забравяш нито кой си,нито откъде си тръгнал.Както се казва,внимавай как се държиш с хората,които срещаш по пътя към върха,защото на връщане ще ги срещнеш обратно.човек не трябва затова да се самозабравя,да къса връзки със старите си приятели и близки,защото да си дърво без корен е страшно.И най-големите успехи нямат смисъл,ако няма с кого да ги споделиш.това е грешката,кжоято много новоизлюпени звезди допускат-лишават се от довчерашното си обкръжение,от истински стойностни хора,за да го заменят със светския блясък-най-често празноглави хора,които съвсем не са ти на нивото,но на които помчваш да се подмазваш.Как иначе,нали вече сте в един кюп и трябва да поддържате връзка!неусетно попиваш от тяхната алчност,безразличие и студенина.И става точно като в "Приказка за стълбата"на Смирненски-продаваш си душата за пари.И някой ден,за да не съжаляваш,че си изгубил душата и сърцето си,да установиш,че се шириш абсолютно сам в луксозна къща,а няма с кого пет приказки да си кажеш,се стреми да пазиш истинските си духовни стойности непокътнати.Внимавай затова в избора на житейски път.

Защитници на боя

Не можех да повярвам на убедеността,с която неизвестният автор на статията излагаше предимствата на боя.Честно казано,заприлича ми на извратен майтап.Такъв цинизъм лъхаше от написаното.Неволно се запитах кой е тоя никаквец,който ще ми твърди,че боят е полезен?Аз не смятам така.Боят озлобява.Има и други начини,по-цивилизовани,да се възпитава и въздейства.Анонимният "драскач"тутакси ми падна в очите.Заприлича ми на някое нахално журналистче,което се опитва да блесне с фиктивни писателски достойнства.
По принцип уважавам чуждото мнение,но не и когато се касае за физическо и психическо малтретиране над хората.Е,тогава просто не мога да си замълча.Именно от мнения като това се възпитават насилници.Възможно е и статията да е дело на арогантен пубер,който отстоява идеологията на новото време-насилие като начин да сплашиш и да държиш в подчинение,да получиш каквото искаш.Идеология,която той,нищо чудно,да прилага в ежедневието си.Макар че написаното бе сравнително грамотно,а по принцип голяма част от подрастващите в съвремието не знаят да пишат правилно.
но както и да е.ще вметна и друго-свободата на словото си има граници.когато пишеш неща,които биха могли да възпитават зле,трябва да бъдеш санкциониран.Особено за материали,подбуждащи към насилие.А боят най-вече е насилие.може би хората от едно време са вярвали в неговата ефикасност при възпитаването на децата,но времената се промениха.Само че някои индивиди явно си живеят още в първобитнообщинния строй.

Да си обикновен човек е благословия

Да отговаряш само за себе си,а не за цяла държава и милиони хора.Да можеш свободно да излизаш с приятели,когато ти се прииска,да работиш нещо не толкова обсебващо,и все пак да си щастлив.Казват,че щастието е в малките неща.Все повече се убеждавам,че е така.Като се сравня с някои "медийни звезди",се чувствам неизмеримо доволна от това,което съм.Радвам се,че не съм известна,че не пишат за мен по жълтите вестници,че съм просто едно момиче от народа.Важното е,че имам до себе си близки хора,които държат на мен,че съм нахранена,облечена и имам покрив над главата.И имам усет за красивото.Като преценя,в повечето случаи съм себе си,не се надувам,толерантна съм към другите.Въпреки недостатъците си,които има всеки,аз съм достоен човек.Дори и да не мога да променя света,мога да променя поне себе си.Но също така имам достойнство и си знам цената.С пари никой не би могъл да ме купи.Аз съм обикновено момиче,но струвам много.
Това е цена,която не всеки може да си позволи.За подобни мисли някой може да ме сметне за надменна.Е,по-добре надменна,отколкото да не знам колко струвам.
От друга страна,човек е необикновен в своята обикновеност.Защото тогава е истински и неподправен.С тази публикация не съм и мислела да заклеймявам медийните звезди,съвсем не.Не искам да съдя някого,когото не познавам.Но по-скоро изразявам фактът,че се харесвам,макар и невинаги.

За злобата в Интернет

Това явление съвсем не е ново.Няма да е пресилено да се каже,че е още от създаването на Световната компютърна мрежа.Анонимни потребители по форуми и блогове,които плюят по даден човек.Той не ги е засегнал лично тях с нищо,но те го обливат с нецензурна помия.Казваш си просто мнението,а в отговор някой незнаен те критикува.Защо?И той може би не знае.Или се е издразнил на написаното от теб,защото може би е познал себе си в него.Или просто с намерението да те смаже,да те срине,да те унижи едва ли не.Да изкаже не просто несъгласие с твоята позиция,а направо да те линчува.Или е злобен,незадоволен тинейджър със солидно количество пъпки по лицето или злобен чичко на 40-50,изпълнен с цинизъм към живота.Всъщност на практика подобни "образи"из интернет могат да са на всякаква възраст.тяхната анонимност пречи да ги идентифицираме със сигурност.Но злобата е това,което ги обединява.Всички те се сливат в нарицателният,безлик образ на малкият,нищожен човечец,които гледа в чуждата паница и обожава да оплюва.Да руши,а не да създава.Неслучайно към статията за злобата в интернет,която именно вдъхнови тази публикация,имаше снимка на кобра,съскаща с раздвоен език.това е истинският образ на анонимният злобар в мрежата.

За свободата и ограниченията

Живеем в свят на ограничения.Свободни сме,но не напълно.Някои ограничения ни се налагат отвън под една или друга форма,но в повечето случаи си ги създаваме сами със страх,неувереност и притеснителност.Най-ни е лесно да следваме един рутинен модел на поведение,да се крием под маска.И така,влизайки в един коловоз и оставайки цял живот в него,се превръщаме в една голяма лъжа.Защото свобода без смелост е безсмислена.За какво ни е да сме свободни,когато в същото време пак сме роби-на чуждия кеф,но най-вече на самите себе си?

За аниме феновете