Понякога хората оправдават постъпките си по невероятно безсърдечен и циничен начин.Бягат от отговорност и я прехвърлят върху абстрактни понятия като съдбата.Защото за мен това е абстрактно понятие.нацистите са избивали евреите с оправданието,че те са по-низша и вредна раса,че застрашават оцеляването на "арийската раса".и още безброй други примери от историята.Да не забравяме максимата"целта оправдава средствата",любима на повечето диктатори.Фанатичното убеждение,че трябва да направиш нещо,независимо на каква цена,е без коментар.В този ред на мисли и учените могат да се упрекнат,защото в името на науката много често стават безсърдечни.
Питам се кому е нужно това?фанатизмът и бягството от отговорност носят предимно страдания.фанатикът изтребва себеподобните си с извинението,че са опасни за света и,забележете,той е призван от Бога да ги унищожи!Лъжепророците са опасно племе.именно те подлежат на унищожение,докато не са стигнали наистина до крайност с фанатизма си.
Но нима е възможно човек да спре да се бои от непознатото,различното?именно страхът е в основата на фанатизма.нима е възможно да не мислим,че другата страна мисли да ни засегне с нещо?и преди това да стане,атакуваме първи.нима е невъзможно да съществува доверие между хората?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар