събота, 8 декември 2007 г.

цикъл Хайку







Сънувах дъжд.
Нощем той чука по прозорците.

Врабчето литна.
Момичето отрони една гореща сълза.

Самураят е горд
Не иска да приеме,че смъртта не го желае.

Тих следобед.
Душите на всички са пълни с хармония.

Птичката чурулика весело на слънцето.
Тя знае-идва пролетта.

Полунощ.
Едно тръпнещо сърце чака.

Радост.
Пак ще дойде пролетта.

Пианото в гостната свири.
Пак е сляпото момиче с черните очи.

Той се влюби.
За да страда.

Мисъл за добро дело.
Осъществено намерение.

Ако и да знаех-пак щеше да си в прегръдките ми.
Отива си денят.

Планината се издига непристъпна.
А малки мравки гризат недрата й.

Децата спят.Сънуват ангели.

Потокът клокочи неспирно.
Но песента му не може да се чуе от глухите по рождение.

Сълзите потичат.
Разцъфнал люляков цвят.

Прекрасни цветя в саксии по перваза.
Отгледани с любов.

Няма коментари: