Да отговаряш само за себе си,а не за цяла държава и милиони хора.Да можеш свободно да излизаш с приятели,когато ти се прииска,да работиш нещо не толкова обсебващо,и все пак да си щастлив.Казват,че щастието е в малките неща.Все повече се убеждавам,че е така.Като се сравня с някои "медийни звезди",се чувствам неизмеримо доволна от това,което съм.Радвам се,че не съм известна,че не пишат за мен по жълтите вестници,че съм просто едно момиче от народа.Важното е,че имам до себе си близки хора,които държат на мен,че съм нахранена,облечена и имам покрив над главата.И имам усет за красивото.Като преценя,в повечето случаи съм себе си,не се надувам,толерантна съм към другите.Въпреки недостатъците си,които има всеки,аз съм достоен човек.Дори и да не мога да променя света,мога да променя поне себе си.Но също така имам достойнство и си знам цената.С пари никой не би могъл да ме купи.Аз съм обикновено момиче,но струвам много.
Това е цена,която не всеки може да си позволи.За подобни мисли някой може да ме сметне за надменна.Е,по-добре надменна,отколкото да не знам колко струвам.
От друга страна,човек е необикновен в своята обикновеност.Защото тогава е истински и неподправен.С тази публикация не съм и мислела да заклеймявам медийните звезди,съвсем не.Не искам да съдя някого,когото не познавам.Но по-скоро изразявам фактът,че се харесвам,макар и невинаги.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар